Когато стане въпрос за ареа риболов, воблерите са едно от най-добрите решения, ако искаме да имаме успех. Те биват различни типове и модели, като в статията по-долу, ще се опитаме да обясним как се водят най-основните типове ареа воблери.
1. Кранкове
- кранковете са може би най-популярни и най-разпространени воблери за ареа риболов и не само. Те представляват малки тумбести или капковидни, в някои случаи и по-дълги воблери, които най-често имат силна вибрация и голямо съпротивление във водата когато се движат. В повечето случаи, най-доброто водене се оказва равномерната и не много бавна проводка, която ви позволява да усещате вибрацията на примамката на върха на въдицата. Ако не усещате вибрация на върха на въдицата, то най-вероятно водите воблера твърде бавно, а ако усещате твърде голяма вибрация и съпротивление, най-вероятно го водите твърде бързо.
2. Дълги воблери тип банан или "nyoro" както ги наричат японците
- тези воблери в повечето случаи са дълги, тънки и извити, наподобяващи формата на банан. Най-често те се водят изключително бавно, което води до много бавното им поклащане във водата и провокира по-пасивните риби да го атакуват по-скоро териториално, а не с цел хранене. Повечето от този тип воблери, при бърза проводка, развалят играта си и не носят резултат.
3. Джърк Бейт
- това са специфичен вид ареа воблери, които в повечето случаи имат формата на рибка (миноу), но при равномерна проводка, или нямат никаква игра, или играта им е много прибрана. За тях най-подходящата проводка е рязкото еднократно придърпване с върха на въдицата и изчакването 1-2 секунди на примамката да изплува, след което отново следва еднократно рязко придърпване на върха на въдицата, което кара примамката да потъне рязко и да проблясва във водата, след което отново да се направи пауза 1-2 секунди, за да изплува бавно. Най-често ударите на рибите са точно в този момент на бавното изплуване. Друг начин на водене е рязкото придърпване да бъде заместено с два бързи, резки оборота на макарата, след което отново да се даде време на примамката да изплува.
4. Повърхностни примамки (попери)
- това са примамки, които стоят на повърхността на водата и не потъват. Те са предназначени за риби, които активно се хранят на повърхността и събират малки насекоми, цветчета и тн. Най-често те се водят с леки, къси придърпвания или обирания с половин оборот на макарата и паузи. При тези придърпвания, те създават вълнички или балончета и пръски във водата, които дразнят рибите и ги провокират да атакуват. Най-успешно е плахото и бавно водене на примамката, без тя да прави прекалено силни вълни, мехури или пръски или да се води агресивно (както при риболова на щука, бас и тн).
5. Ботъм воблери и примамки
- това са примами, които в повечето случаи са по-тежки, някои от тях нямат и лопатки, наподобяват цикади (вайбове) и се водят по дъното. След като се заметне, примамката се оставя да потъне до дъното и може да се води по следните начини; да се отлепи от дъното чрез 1-2 резки придърпвания с върха на въдицата, след което да се остави да потъне отново до дъното и процедурата да се повтори, или отлепянето от дъното да се постигне чрез един или два бързи оборота на макарата, след което отново да се даде време на примамката да потъне до дъното.
